Еко-Рок-Фест – Русе (Може би) най-добрият лайф!

„Хйде отначало да извикаме здраво:

На такива момчета ние казваме браво! ”

Из една песен

Текст: ЕМО ЗАХАРИЕВ, Снимки: ЕЛЕНА ФИЛИПЧЕВА, в. “РИТЪМ”, бр. 34, 13 ноември 1991г.

Да беше жив Монтескьо, щеше да грабне перото u да ревизира теорията си за тривластието. Една четвърта власт – Цар Рок – гръмогласно заяви претенцията си за това. Най-после и в Блгария групарите успяха да изхвърлят политиците От удобните кресла и то от общинско ниво. та чак до онова място, дето викат че било “най-високо”. Най-после за Русе се крещя така. че сигурно е отеквало чак из западните пок­райнини на Европа. Но нека оставим тамошните се­измични лаборатории да измерват силата на труса и да започнем от

БАНДИТЕ

„Паби-рок” откриха пред  вече внушителна публика с блусарски повей и добро настроение. Хармоники, китари, добра спойка, въп­реки гост-басиста Боби -участващ с любезното съг­ласие на група “Крали Мар­ко”. Успяха и да разсмеят публиката с оригиналния текст на “Транспортен Блус”. След тях перничаните “Мефисто” разклатиха трона на “Кюър” с то­чен имидж, меланхолия и мрачни алюзии. Леден саунд, който пасваше от­лично на черните знамена, веещи се из публиката. А облаците пръснаха момче­тата /и момичето/ от ”СБР”. Те чудесно запълни­ха липсата на “Медикус” с четиригласно пеене, ис­тинско американско банджо, кънтри цигулка и ста­ри любими парчета от рода на “Country road”. “Юпи-Юпи-Ай”, “Луизиана” и т.н. Публиката се справяше с пеенето като професиона­лен американски хор. И за да се запълни целия рок-спектър антихлорен траш-ритник ни нанесоха русенлиите от “Фобос”. Момчетата не се смутиха от именитите си софийс­ки колеги и забиха здраво, /чуват ли продуценти­те?/. Пък и хората си ги знаеха и обичаха. Подгрявката завърши с чисто но­вата техно-уейв форма­ция „Тутакси” или – ако предпочитате латиница –„2-Taxi”. която не скри ам­бициите си тутакси да се прочуе, въпреки четирите си репетиции. Русокос, дългокос и къдрокос Дейв Геън (става дума за Кембъла, Бог да го прости, бел. моя (Ники)) и ефирна певица – на вид кръстоска между Геш Пати и Шинейд 0’Конър. Изкормен магнет, компю­тър и саунд, напомнящ  смътно за “Депеш”. Всичко обаче започна с ”Бейби фейс”.  Още пър­вият крясък на Наско хвърли публиката в луд бъркоч от гриви, кърпи и шарения, която смело, но с променлив успех, поведе битката за място с поли­цията. А горе групата на­виваше парцаливата емо­ция на калифорнийския саунд до възможния пре­дел. Наско метеше сцена­та от край до край със скоростта на див петел. То бе търкаляне, то бе ска­чане! Успяха да забъркат оная чудна микстура от улична нахаканост. гаменщина и енергия, дето нас­тъпва бетонните глави право по мазола. Хак им е! А към 4 часа. като мернах Наско – още раздаваше ав­тографи и май вече ги е свършил за година напред.

После… Вили Кавалджиев. Както казва баба ми: ученото си е учено! Ви­ли ни изпраска няколко пар­чета на “Бийтълс”. ама както само той може. а в една от паузите, когато звучеше лайв-версия на “Satisfaction” влезе във во­кален дуел сьс самия мис­тър Джагьр. На финала до­ри изскочи с едни гърди напред. А за качествата му на водещ /с много по­мощ от приятели/ – по-късно.

Ухоразпарящи писъци пока­заха, че Васко Кръпката & Co са вече тук, барабар с четирима чистокръвни американци /и един поаме-риканчен българин/. Веч­ният проблем на “Подуене” с бас-китаристите този път беше чудесно ре­шен. Рижият басист на “Гилти”, макар и по-нисък от китарата си. звучеше така. сякаш свири с Васко откак се помни. Но изнена­дата си беше самият Мг. Bluesman – Камен Каца­та. Още с първото “Ye-a-a-a-ahl” пропука трите фабрични комина отсре­ща, а като ревна, та запя. сигурно се е чуло в София и без директно включване. Варненската легенда Вили Пингвина мажеше къдра­ви жици, хармониката на Кацата плачеше жаловито и въобще, купонът се вихреше лудо! Васко пос­вети на русенци едно още топло парче, писано на ко­ляно по пътя, та беше леп­нал текста на монитора и … на сцената се появиха невинните американци, кой знае защо нарекли се “Гилти” /”Виновни”/ Медфордците бяха едната от двете кулминации на деня. По едно Време се улових, че от половин час най-без­разсъдно скачам връз тор­бичката си с кроасани. де­то уж предвидливо бях приготвил за обяд. Но за американците столичен репортаж вероятно вече сте прочели на 2 страни­ца.

Единственият фал в озву­чаването стана /каква иро­ния?!/ тъкмо когато “Пиромания” набираха ско­рост. Токът се изгуби за около 10-ина минути, ама това май хич не ги смути. Отдавна не бях виждал та­ка дива и свежа енергия, фронтменът Нуфри дока­за, че Бон Скот не е “възк­ръснал в Калифорния”, а точно обратното, докато за шестака Петко Дреников мога само да кажа: треперете, кumapucmu!!!

“Оказион” сведоха градуса и заслужено бяха посрещна­ти със свиркане и викове: “Елате утре!”, но най ми кипна кела от “Уорнинг”. За второразредна група, каквато всъщност са, примадонското им държане беше най-малко неумест­но. Изгубиха час и полови­на, за да поставят апара­турата си, да се настроят и накрая – да я приберат. Колкото до музиката им -бледо копие на “Мейдън”,  извикало иронични усмив­ки у нашите групари. За това като благо миро звукнаха “Дисонанс” /наспроти името си/ с клавира на Дони и бляскавия во­кал на Ники, който като че искаше да покаже на м-р Де Йънг от “Cmukc” с кого да замени напусналия Томи Шоу. А когато към тях се присъедини и ста­рия/млад бард Асен Мас­ларски и заедно запяха песните на Саймън и Гар-фънкъл. възторгът на тълпата премина предела си.

Чуден контраст се по­лучи с последната ни супер-банда със звучното име “Ь” (Ер малък). Любо Малковски може и да е отдавна “мъртъв”, ама още не е спрял да се движи. И да крещи “Ще бъде късно-о-о-о!” и май поразпори някое и някое и друго тъпанче, а Адри, забравяйки “орионския” си арт-роков произход, по­бесня, пробва да пробие сцената и май щеше да опита “стейдж дайвинг”, но се спря навреме, че сце­ната беше към 3-3.5 мет­ра висока. Жалко, че “Гра­дът” беше единственото парче, което изпяха. И доб­ре, че “Епизод” изпяха са­мо едно парче. Сори. обаче твърде дълго си лежат на стари лаври.  А, за да прик­лючим със слабите учас­тия, споменавам “Сиг­нал”. Нещо скоро трябва да се промени в групата на Данчо, иначе рискуват наистина да останат  “Спомен мил, спомен мой”.  Лош вкус остави и “Нова генерация”, въпре­ки чудесното изпълнение на “Ледове”, Митко Воев меломански заяви, че след металисти няма да свири и хвърли в безнадеждна скръб феновете на “Гене­рацията”, събрали се от цялата страна. Все пак то­ва беше фест. Митко, не надсвирване.

Втората голяма кулмина­ция бяха, разбира се, “Ста­ри муцуни”. “Стари”, ама златни. Ей,  верно “няма мелница, която да накара” Гошо Минчев да мълчи. М-р Голем Корем перфек­тно владееше публиката с присъствие, виц и прек­расни текстове. Винаги настръхвам, като чуя “Как­ви времена доживяхме, ей xopal… Да си възпяваме по­зора…” Колкото до други­те “старци” – преклонна­та възраст хич не им личе­ше. Бляскави, китарни дуе­ли между Пеци и Иван; Иво и Жоро Марков в плътна ритмична стена и всичко това със свежест и енергия, като да са зас­вирили вчера. Де да имах­ме повече като тях! И мо­же би затова “БГ-рок” прозвучаха постно, но пък хъсът им се скапа и от по­ловинчасовото мотаене, по сцената, на “Уорнинг” да си съберат драгоценни­те тъпани и УКВ оборуд­ване.

Все пак “БГ-рок” на­мериха добри думи за ру­сенци и сигурно ще ги за­помнят с хубаво.  Но “Креш”, види се, постра­даха най-много. При обяве­но участие за 15.30, мом­четата мръзнаха зад сце­ната до 22 ч., като полага­ха трогателни усилия да се опазят трезви. И кога­то най-сетне се добраха до нея, волоубиващият рев на Плебея издуха пър­вите три реда като перу­шина, а гюргевци уплаше­но се свиха в леглата си. Ей, ама здрава излезе тази сцена! Щом след такова скачане, тръшкане и търчане оцеля – поклон на нез­найните “роудис”. А на всички 25 банди едно чисто, българско и от сър­це: “Машалла и Ашколсун!!!”

ОРГАНИЗАЦИЯТА

От русенска страна – пер­фектна. Координация и професионализъм от нас­таняването – до сцената. Самолети и парашутисти, три-корабен круиз до Гюр­гево, та да им “проглушим ушите по-отблизо”. сире­ни по обяд и желязно сло­во от русенския кмет – ис­тински рокаджия. Озвуча­ването – брилянтно. Групарите от все сърце бла­годарят на двата екипа за изключителния саунд. От софийска страна – ве­че замирисва на прокиснало. Късаха се програми, ня­кой – някого нарече “пикла”, имаше и комсомолски плам, и сълзи, но благода­рение професионализма на Вили и най-вече на Емо Братанов, прединфарктните ситуации бяха спасе­ни до една. Емо, ако вече си станал баща – честито! и да ти е живо и здраво детето! Убедих се, че доб­ри промоутъри в България уви, все още няма, но доб­ре, че има хора като теб. Мерси!

ПУБЛИКАТА

Най-добрата в България. Как откликваха на всичко, как 12 /словом – дванаде­сет часа/ щуряха и крещя­ха, как не спряха поне в па­узите! Не издържах и нак­рая смирено си поисках ав­тограф от най-запалените /и симпатични/ фенки, представяйки се като до­животен техен почита­тел. Докато имаме подоб­на публика, ще имаме и до­бър рок. Амин!

ГОСТИТЕ

Гостите оставям на поли­тическите ежедневници, като ще спомена само пис­мото от Негово Вели­чество Симеон II. прид­ружено от дарение от 20 000 лв.. физическото при­съствие на Стефан Са­вов и моралното на прези­дента Желев.

Препил, препушил, прекрещял и 48 часа не спал си ляга

ЕМО ЗАХАРИЕВ

Снимки: ЕЛЕНА ФИЛИПЧЕВА